Наистина едно мнение, което по непонятен начин преобладава сред хората, е, че къщите, планините, реките - с една дума всички сетивни обекти имат съществуване, отделно от това да бъдат възприемани от разума. Но с каквато и сигурност и общо съгласие да се споделя този принцип по света, все пак всеки, който намери смелост да го постави под въпрос, може да усети, че той включва едно противоречие. Защото какво друго са споменатите обекти, освен предмети, които ние възприемаме чрез сетивата.
Целият небесен хор и предмети по земята – всички онези тела, които съставляват устройството на света, нямат никакво съществуване извън един ум; тяхното битие трябва да бъде възприето или познато. Докато те не бъдат действително възприети от мен или не съществуват в моя ум, те трябва въобще да нямат съществуване.
Не съществува друга субстанция освен духа или това, което той възприема.
Самото понятие за това, което се нарича материя или телесна субстанция, съдържа противоречие в себе си.
Но дори и да е възможно твърдите, оформените, подвижните субстанции да могат да съществуват извън ума, като съответстват на идеите, които имаме за телата, все пак как е възможно ние да узнаем това? Ние трябва да узнаем това или чрез сетивата, или чрез разума. Що се отнася до сетивата, то чрез тях ние притежаваме познанието само на нашите усещания, идеи или онези неща, които непосредствено се възприемат чрез сетивата, наречете ги както искате: но те не ни информират, че нещата съществуват извън ума или невъзприемани. Ако ние въобще имаме някакво познание за външни предмети, то трябва да става чрез разума, който заключава за тяхното съществуване от това, което непосредствено се възприема чрез сетивата. Но аз не виждам какво основание може да ни подбуди да вярваме, че съществуват тела вън от ума, извън това, което възприемаме, след като и самите покровители на материята не се залъгват, че съществува някаква необходима връзка между тях и нашите идеи.
Допускането на външни тела не е необходимо за образуването на нашите идеи.
Накратко казано, ако съществуват външни тела, ще бъде невъзможно ние да можем някога да ги опознаем, а ако не съществуват, ние можем да имаме съвсем същото основание да считаме, че те съществуват, каквото имаме и сега.
Догмата за съществуването на материята е причинила безчислени противопоставяния и спорове във философията.
Давайки всичко от себе си, за да схванем съществуването на външни тела, ние съзерцаваме само нашите собствени идеи. Но умът, като не забелязва себе си, се заблуждава да мисли, че може и наистина схваща телата като съществуващи без да бъдат мислени или извън ума, макар, че в същото време, те се мислят или съществуват в него.
Абсолютното съществуване на сетивни обекти сами по себе си или извън ума представлява само пряко противоречие и нищо повече.
Това, което имате предвид под думата материя, е само неизвестният поддръжник на неизвестни качества. Няма значение дали съществува такова нещо или не, тъй като то по никакъв начин не ни засяга. Няма смисъл да обсъждаме това, което не знаем какво е и не знаем защо е.
Ще кажете, какво ще стане, ако се откажем от каузата на материалната субстанция и започнем да твърдим, че материята е едно непознато нещо – нито субстанция, нито акциденция, нито дух, нито идея, инертна, немислеща, неразчленима, неподвижна, непротяжна, която не съществува никъде. Аз отговарям, вие можете, ако така ви се стори по-добре, да употребявате думата „материя” в същия смисъл, в който другите хора употребяват думата „нищо” и така да превърнете тези термини в синоними във вашия стил.
Що се отнася до мен, винаги, когато се опитвам да образувам една проста идея за времето, абстрахирана от последователността на идеите в моя ум, аз се губя и заплитам в безизходни затруднения. Аз въобще нямам никакво понятие за времето.
Големият механичен принцип, който сега е в обръщение, е привличането. Това, че един камък пада на земята и че морето се издува към луната, може на някои да им се струва достатъчно обяснение. Но какво ни става ясно, когато ни кажат, че това става чрез привличане?
Чрез отделянето на действителното съществуване на немислещите предмети от това те да бъдат възприемани и чрез признаването на самостоятелното им съществуване извън умовете на духовете не се обяснява нито едно нещо в природата, а напротив, възникват твърде много необясними трудности. Допускането на материя е явно недостоверно и не се основава дори на един-единствен довод. Премахването на тази материя не се придружава дори и от най-малкото лошо последствие; тя дори не липсва на света.
Бъркли и Суифт
